02 987 6125 dg113@abv.bg
Павел Бакърджиев от ІІ "Б" група в ДГ № 113 "Преспа" в София: Павел v/s Гоя

          Идеята за създаване на книга с мъдрости на деца от столична детска градина, както повечето неща в живота, има личен мотив, но по-широка социална цел – насърчаване на взаимодействието между родители и учители. Тази идея измина дълъг, но интензивен път – от хрумването на една майка, която по професия е филолог, през възприемането на предложението й от творчески предразположена директорка на детска градина в София до одобрението на замисъла от обективно работещо жури в Столична програма „Култура“ – 2020 г., подбиращо проекти за финансиране от Столична община. Така от лятото на 2019-а година до лятото на 2020-а година се появи, израсна, оформи и набъбна като плод проектът за книга с детски афоризми.

          Първоначално в тесен творчески кръг я наричахме „детска“ заради нейното съдържание от детски текстове и рисунки, но впоследствие заетите с нея си дадохме сметка, че все по-определено става дума за педагогически труд, защото хем отразява усилията по обучение и възпитание на децата от страна на учители и родители, хем предлага интересен емпиричен материал за специалисти от различни области, засягащи работата с деца – не само педагози, но и психолози, логопеди, лингвисти, философи, литературоведи, писатели, художници, издатели… Тръгвайки от очарователния майчински егоизъм и трогателната учителска гордост, идеята за книга с детски мъдрости достигна до претенцията да бъде академично „помагало“ в заниманията на редица експерти, които изучават психологията на детската реч, формирането на детските представи и понятия, реториката и дори моториката на детското словоизразяване, та даже да послужи за пораждането на спекулативни тези относно природата на детското мислене и съпътстващата го словесност изобщо. Разбира се, създателите на тази книга изчетохме не малко научна литература по въпроса – като се започне с Корней Чуковски и неговия компендиум „От две до пет“, мине се през „тежката артилерия“ в науката за съзряването на детския интелект с „Детската представа за света“ от Жан Пиаже,  мине се също така през непренебрежимия труд на Лев Виготски „Въображение и творчество на детето“  и се стигне до „алхимика“ на литературното творчество от и за деца Джани Родари с „Граматика на фантазията“. Както е добре известно на учителите и учените – предаването на собствен опит преминава през усвояването на чуждия. Така направихме и ние.

          Нашият сборник с детски афоризми не се появява на празно място, макар че в българското книгоиздаване той е абсолютен прецедент. Подобни сбирки с детски мъдрости се публикуват отдавна – къде от родителско самолюбие, къде от желание за присмехулно забавление на възрастните, къде от неосъзнат опит на издателите за принос в науките за детето… Това в случая няма особено значение. Важното е, че преди ние да се заемем с тази работа отдавна има създадена традиция на публичен интерес към особеностите на детското словесно изразяване и от там – към публикуването на подобни издания с детски изказвания. Открай време, например, майките записват в тайно тефтерче първите думички на своите деца, датите на първото им зъбче и прохождането им, първите изречения и по-забележителни постъпки (обикновено пакости), паметта за които постепенно става част от семейния фолклор, а ако спомените за тях се задържат по-дълго във времето и прескочат едно-две поколения, тези паметни бележки стават част и от фамилната легенда на рода. Първите документирани родителски дневници са отпреди век-век и половина и публикуването им като книги вероятно е свързано с разцвета на педагогическата наука и с интереса към децата като социален персонаж от началото на ХХ век. Ако съдим по разказаното от Чуковски, откриваме с изненада, че още в царска Русия, а след това и по-масово в съветска Русия се издават книги на майки, описващи проговарянето на техните деца. Жан Пиаже пък ни запознава с подобен феномен в западноевропейските страни, които още по-рано от руския опит, някъде в навечерието на ХХ век, публикуват маса научни книги за езика на децата, базирани както на стандартизирани социологически изследвания, така и на индивидуални разкази от името на родители и на пораснали деца. След появата на интернет и социалните мрежи в телекомуникациите в днешно време се забелязва внезапен ренесанс на публикуването на словесни „бисери“ от деца – било в блогове, било в лични профили в социалните мрежи или в сайтове от най-различен порядък. Като че ли джобните тефтерчета на майките от миналото все повече отстъпват място на платформите за мигновено споделяне на съдържание, като правят услугата както на деца, така и на възрастни тези чудесни мъдрословици да видят бял свят без необходимото препятствие да бъдат издадени като книги.

          Ако има нещо, с което нашият проект е напълно оригинален като съвременен български принос в тази историческа линия на популяризиране на детските мъдрости, то е, че ние реализираме концептуална книга. Първият ни принцип е: тази книга не обединява откъслечни текстове на едно или две-три деца, а на деца от едно и също образователно заведение – Детска градина № 113 „Преспа“ в гр. София, което я прави социално значимо явление. Вторият ни принцип е: това не е книга за забавление и за четене от типа „ха-ха-ха“, а сборник с текстове, които отразяват не примери на езикови нелепости, а точно обратното – образци на, макар и наивни, разсъждения в процеса на първично възприемане на света от младия човек, затова могат да представляват научен интерес. Третият ни принцип е: това не е книга със спонтанно литературно творчество на най-малките деца (от предучилищна възраст), и не е книга за четене от типа „ах-ах-ах“, като не служи ни най-малко за прогнозиране на словесния гений у някои по-приказливи малчугани. В този смисъл тя не се вписва в осветляването на правилата за литературно творчество у децата и не следва „граматиката“ на фантазията у малки и големи писатели, съставена така систематично от Джани Родари. Защото не толкова литературният похват посредством някакъв необичаен езиков прийом, използван от децата, ни занимава нас като съставители и издатели на тази детска книга с кратки „крилати“ фрази. По-интересното тук е така създаденият и постигнат вече смисъл – този, който навярно е вложен от проговарящите деца, но и онзи, който ние като възрастни откриваме или пък неволно приписваме на преждевременно омъдрените си младенци. Границата между имплицитния смисъл на детските фрази и експлицитното значение на посланията им в повечето случаи остава неуловима и бива разпознаваема или чрез фриволна интуиция (което е ненаучният подход), или чрез филологически метод (при научния подход), наподобяващ херменевтичния тип прочит с възстановяване на първичния контекст и наличните в него символи като базисно средство за комуникация. Сборникът, който ние предлагаме, съдържа само емпиричния материал от езиковата активност на децата и не предлага опит за интерпретация на словесните им произведения. Тази специфична задача оставяме на вниманието и инициативността на научната общност. Подбирайки словесни „бисери“ на деца за своята концептуална книга, ние се ръководим единствено от любопитството коя е онази особеност в изказа на детето, която го прави смислен и интригуващ за нас като негови събеседници и която ни кара да откриваме в думите му неочаквани мисловни дълбочини. Разбира се, при критериите си за подбор на детски реплики ние съзнателно сме се влияли от методиката на споменатите вече учени – Корней Чуковски, Джани Родари и Жан Пиаже. С подбраните езикови примери (тип оказионализми) на децата от Детска градина „Преспа“ в София ние се опитваме да представим част от мъдростта и красотата на детската реч, която е в основата на нашата необикновена детска книга за възрастни.

          Накрая нека отбележим най-важното – че тази детска книга е колективен продукт. Тя е дело на широк екип от сприятелени в работата си по нея колеги и съмишленици в обучението и възпитанието на малките „преспаланци“, тоест на децата от детска градина „Преспа“: както учители, така и родители. В тази една година съвместен труд родителите узнаха повече за професията на учителите, а те, от своя страна, опознаха по-добре своите партньори в работата си. И още нещо – всички те развиха през този период на взаимодействие по-добър слух за посланията в изказванията на своите деца и научиха заедно как се прави книга.